Стоян Спасов, уважаеми читателю, се казва баща ми. На осемдесет години е, смален от възрастта, почти вдетинен. Храни се със спомените от онова време, когато нещата бяха прости и ясни, оголени до жестокост. Партията, на която служеше, му изяде единия крак след няколко хиляди цигари, след три инфаркта, след пленуми и конгреси, превърнали в пепел няколко поколения. Баща ми обикновено кисне на прозореца, пуши скришом, за да не го хока майка ми, и пресмята наум съотношението на преминаващите по булеварда мерцедеси спрямо ладите. Сутрин прелиства вестник “Марица” и - някак си под око, изпрочита некролозите, надявайки се за пореден път да не срещне името на приятел. А приятелите от неговата партия един по един се преселват в огромния мавзолей на студеното време. Един Пантелей Пачов остана, казва баща ми, потънал в спомените за съратници и партийни ръководители.
Баща ми живее с миналото си, за него то не подлежи на дискусии... Сега е друго, казва баща ми, всичко се продава и всичко се купува.
Как ли?
Ето как!
“Здравейте другари, казвам се Георги Гергов, на 53 години съм, имам двама синове и четирима внуци. Аз в своя живот съм правил това, което съм смятал, че е необходимо да се прави... Аз съм успял човек, затова на някои не пасвам. Да, изключван съм от партията - и съм възстановяван... Никой не може да каже в коя партия да бъда. В БСП съм, защото тя се бори срещу бедността.”
Този цитат, уважаеми читателю, е от изказване на достопочтения господин Георги Гергов на заседание на лявото крило на БСП отпреди двадесетина дни, старателно отразено в репортаж на любимия вестник. Едрият бизнесмен и директор на панаира се опитва да убеди връстниците на моя баща, че мястото му е именно в тяхната партия и никъде другаде. Някои другари обаче се бунтуват и имат наглостта да заявят, че: “Ръководните органи се формират на основата на лична преданост, икономически интереси и взаимна зависимост.”
От какво ли са продиктувани партийният нихилизъм и разлагащото редиците разочарование?
Ами от спомените, читателю, от спомените.
Моля, прочетете какво точно си спомнят нахалните опоненти.
ГЕОРГИ ГЕРГОВ ПРЕД ВЕСТНИК “МАРИЦА” НА 19 октомври 2000 година:
“На този етап ние, които сме в бизнеса, виждаме ясно, че политиката на СДС до момента е оправдана. Може много помия да се изсипва, но трябва да се гледа напред и реално. Промените не са урок, който вчера сме го учили и днес го преповтаряме...
- Вие партиен член ли сте? Защото говорите за СДС в първо лице множествено число...
- Аз не съм партиен член, но на практика съм тотално за политиката, която се води в момента. Ако СДС се обърне и тръгне към смирение... то и аз няма да бъда със СДС. Не съм на страната на СДС, а СДС е на моята страна. СДС подкрепя моите начинания... Аз действам с пълна убеденост, че това е пътят, по който трябва да се върви. Значи аз съм най-проверяваният и битият по времето на СДС. И нищо лошо няма в това, че ме проверяват и ще ме проверяват. Не са спрели.
...- Има една поговорка “Ситият на гладния не вярва”. ДОСТА ХОРА ЖИВЕЯТ В ГОЛЯМА БЕДНОСТ.
- КЪДЕ СА ТЕЗИ ХОРА? Защо ги няма на терена?”
Това е положението.
Тук някъде отново се връщам при баща ми. Нещо го гложди, отровата дими между пръстите му, а той сумти:
- Помня го това момче. Беше от Джубрилово. Навремето му разрешихме да реже на прасетата ташаците, после го направихме директор на “Родопа”... Като гледам, доста се обичате. Да не ви е купил вестника?
Като прочете това нещо, старият по всяка вероятност ще ми се обиди. Твърде докачлив е на темата партия, бедност и предателства. БКП отдавна я няма. Подменена е от разплутите кланове, от кастите на гейове и масони. В главите на ветераните са само остатъците от носталгичните сънища. А в двора шетат Гергов, Първанов и Румен Петков.
Толкова!

Аз съм АТАНАС СПАСОВ, издател и български журналист.

РС: Що е то платена публикация ли? Това е нещото, което се плаща с пари. Аз лично плащам с морала си. А него ту го има, ту какъв го няма.

В момента сол ташака на Георги Първанов - г-н Гергов е областен шеф на БСП - Пловдив
По подробно виж в електронния вариант на "Марица"